Арката на Галерий

Един от най-характерните забележителности на Солун е Триумфалната арка на Галерий, известна още като „Камара“, разположена в горната част на улица „Егнатиа“ и на кратко разстояние от „Ротондата“. Това е едно от най-известните места за срещи на жителите и посетителите на града.

„Камарата“ е съоръжение от епохата на Римската "тетрархия" (началото на 4 век сл. н. е.) и представлява единия (западен) клон  на покрита галерия, оформена от арки и дъги. Построена е в чест на Римския Император Галерий, когато той се завръща победоносно в града (около 306 г. сл. н.е.) след войните му срещу Персите.  Триумфалната арка е била разположена вертикално на античната Via Egnatia, която е пресичала града (от запад на изток) и е била част от така наречения Ддворцов комплекс на Император Галерий (Римски дворец), който се е развивал главно на югозапад, на мястото на днешните площади „Наварину“ и „Ипподромиу“.

Архитектура

Арката на Галерий е част от Дворцовия комплекс на Галерий в Югоизточната част на историческия център на Солун. Днес са запазени две централни масивни колони и една вторична, свързани с тухлена арка. Колоните на централната арка са облицовани с мраморни барелефи, изобразяващи събития от похода на Галерий срещу Персите. Централният сводест отвор е широк 9,7 m и висок 12,5 m, а вторичните отстраниса широки 4,85 m  и високи 6,5 m. Построена е през 305 г. сл. н.е., след окончателната победа на Императора над Персите. Имала е типологията на „Октапилон“  (осем портала) с 4 централни масивни колони, 4 вторични отстрани, равен брой арки и нисък сферичен купол. Свързана е с Дворцовия комплекс на Галерий (на югозапад) и с Ротондата (на север). Арката в сегашния си вид е непълна. Липсва четвъртата масивна колона на арката, който би стъпвала върху пътната настилка на днешната улица „Егнатия“, и цялата съответна източна арка. Тези две арки са били съединени, образувайки купол, а под тях е минавал процесионен път, ограден от колонади отдясно и отляво, свързващ дворцовия комплекс с Ротондата. Под Арката е минавалd Via Egnatia, който е бил Царски път (Via Regia), специфичен тип път със стратегическо значение и определен правен статут по време на Римската империя.

Иторически контекст

Римляните, през последната четвърт на 3 век от н.е. е трябвало да се изправят срещу един от най-опасните врагове, Персите. Император Диоклециан през 287 г. сл. н. е. постига разширение в Месопотамия  и сключва мир, поставяйки на престола на Армения подчинения си Тиридат. След девет години, през 296 г. от н.е. Персийският цар Нарсес обявява война, завладява Месопотамия и Армения и прогонва Тиридат. Галерий, след съглашение с Диоклециан, който е бил в Антиохия, предприема поход срещу Нарсес, но е победен в Карес и Калинико. През 297 г. той предприема нов поход и успява да победи напълно Нарсес, чието семейство, както и богатствата му попадат в ръцете на Галерий. По-късно Галерий се срещна с Диоклециан в Нисиви, Месопотамия и двамата заедно сключват нов мир с Нарсес.

Барелефи

Детайли на барелефите

Победата на Галерий срещу Нарсес е описана в четирите масивни колони на монумента. Изобразителните теми са разработени в пояси, четири от трите страни на всяка масивна колона и две от всяка страна намираща се срещу вторичните колони. Всеки пояс има различна ширина. Първият горен пояс е с ширина 1,00, вторият 1,20, третият 1,19 и четвъртият 1,21 m. Релефните пояси са разделени чрез изпъкващи гирлянди, украсени с лаврови листа, поддържани заедно с ленти, вързани на интервали, или с гирлянди от клони и цветя. Отгоре украсата завършва с декоративен корниз от елементи с вълнообразна форма, цветя и листа. Отдолу последната зона на барелефите е очертана от основите на масивните колони, чийто профил наподобява основите на йонийски колони. Нищо не е оцеляло от барелефите на двете липсващи главни масивни колони, от които сега са запазени само основите под настилката на тротоара.

Източник: Wikipedia